Арта Μια πόλη κόσμημα!

Археологическият музей на Арта се намира в близост до прочутия мост на града. Музеят се помещава в новопостроена сграда и е открит през есента на 2009 година. Притежава значима колекция от древни експонати, които хронологично обхващат дълъг период – от палеолита до римско време. Повечето от най-важните експонати датират от класическия период и произхождат от Амбракия – коринтска колония, построена на същото място, където днес е разположен град Арта.

Артенският мост е един от най-известните епирски мостове. Намира се в югозападната част на града и го свързва с отсрещната плодородна равнина. Състои се от четири големи полукръгли свода, поддържани от големи постаменти, над които има отворени облекчаващи ниши. Ширината му е 3,75 метра, а дължината достига 145 метра, но част от краищата му днес са покрити от насипите на река Арахтос.

Построена е през втората половина на 15-и век от Фаик паша, първия османски завоевател на Арта. Джамията е построена с материали, пренесени от старата византийска църква ''Паригоритиса'', от античния град Никополис и от различни антични сгради в Амбракия. Съдейки по открити археологически находки, джамията вероятно е била построена върху руините на византийски храм, посветен на Свети Йоан Кръстител.

Построена в средата на 13-и век от Михаил II Комнин Дука, деспот на Епир, Артенската крепост е запазена в отлично състояние и е забележителен пример за светската архитектура от византийско време и за средновековния облик на град Арта.

Намира се в стария квартал ''Туркопазаро'' (''Турски пазар'') на Арта. Храмът датира от края на 14-и век, а запазеният слой стенописи е от 17-и век. През 17-и век в двора на храма се помещава гръцко училище, оснвано от заможния Манолакис Касториянос. Първите изследователи, които споменават църквата ''Агиос Василиос'', са руският архимандрит Антонин – през 1886 година, и митрополит Серафим – през 1884 година.

Манастирът е построен през 13-и век от Михаил II Комнин Дука, деспот на Епир. Днес манастирът се поддържа жив благодарение на постоянните грижи за жените монахини, които живеят там. Това е значим паметник, построен на красиво място, с история и традиция, които надхвърлят обичайните граници на един манастир. 

Кокини Еклисия е безспорно един от най-старите храмове в района на Дзумерка. Църквата датира от края на 13-и век и е разположена до село Палеохори в община Вургарели. Името ѝ вероятно се дължи на червения цвят на тухлите, които украсяват външните ѝ стени, образувайки зони с меандри и назъбени ивици.

Църквата се намира в село Влахерна срещу Арта и е кръстена на прочутата Богородица Влахерна от Константинопол. Основана е в края на 11-и век и е преустроена в средата на 13-и век от Михаил II Дука Комнин.

Намира се в източния край на префектурата, на известно разстояние от село Пигес, кацнал на склона на стръмен придатък на планината Дзумерка – Кокинолакос, чието подножие ''облизва'' безшумно водите на река Ахелой.

Храмът на покровителката на Арта и един стълб са единствените оцелели части от манастир, основан през 13-и век от владетелката на деспотството Теодора. Основан е в чест на Свети Георги и е функционирал като женски манастир. След смъртта на съпруга си Теодора живее в манастира като монахиня, погребана е там и църквата е посветена на светицата с нейното име.

В средата на красивия остров Коронисия, в прегръдката на Амбракийския залив, стои възправена на хълма като всевиждащ пазител на сушата и морето малката църква ''Генисис тис Теотоку'' (''Рождество Богородично''), остатък от стар процъфтяващ манастир.

Манастирът ''Панагия'', посветен на Рождество Богородично, се намира на малко разстояние от селището Гуриана. Получава прозвището ''Хрисоспилеотиса''(хрисос = злато и спилео = пещера) от пещера, близо до която е построен, където според преданието е намерена златна икона на Богородица.

Сграда от 13-и век, построена от Никифор I Дука Комнин и съпругата му Анна Палеологина Катакузина. От големия ставропигийски манастир днес са оцелели храмът, олтарът и 16 килии. Храмът впечатлява с външните си и вътрешни архитектурни иновации, като уникален за църковната архитектура е начинът на поддържане на централния купол, върху който е съхранена мозайка на Пантократора.

Прочут в по-широкия район на Арта е манастирът ''Панагия Боциотиса'', в района на село Радовизи. Името си дължи на старото име на селището, което се е наричало Боци.

Манастирът ''Родя'' или ''Ройдя' или ''Родо Амаранто'', посветен на Успение Богородично, е разположен в подножието на югоизточния склон на планина Мавровуни (надморска височина 329 м), над североизточния бряг на лагуната Родя и между селата Вигла и Стронгили. Според митрополита на Арта Серафим Ксенопулос (или Византиос) (Запис за Арта и Превеза, стр. 171-172), манастирът ''Родя'' е основан през 970 година, по време на управлението на византийския император Йоан Цимиски, и е реставриран през 1860 година от неговия игумен Константий, родом от село Теодоряна на префектура Арта.

Слизайки по бреговете на област Епир към бреговете на област Стереа Елада, изведнъж се озоваваме пред геологически парадокс. В твърдата земна площ, до бреговата линия е вклинена тясна морска ивица. Но достатъчна, за да създаде дълбоко в сушата най-чудното ''затворено море'' в страната. То е образувано в резултат на интензивна тектонична дейност, която започва преди 2 милиона години. Представлява тектонично свличане, което започва да се пълни с притока от двете реки – Арахтос и Лурос.

Дзумерка (или Атамански планини, или планини на Атаманите) са разположени на границата между Епир и Тесалия, като най-високият им връх Какардица се издига на 2429 метра. Това е един от най-дивите и девствени планински райони в Гърция. Релефът на планините, който се дължи главно на ерозията на техните почви, се характеризира с разнообразие и с големи разлики в надморската височина, с вдлъбнатини, в които се приютяват много планински потоци.