АМБРАКИЙСКИ ЗАЛИВ (ЗАЛИВ АМВРАКИКОС)
Докато се спускаме от бреговете на Епир към тези на Стереа Елада, внезапно се оказваме пред геоложки парадокс. Плътната брегова ивица е накъсана от тясна ивица море. Достатъчна, обаче, за да създаде на сушата най-вълнуващото „затворено море“ на Гърция. Това е резултат от интензивна тектонска дейност, започнала преди 2 милиона години. Това е тектонска депресия, която е започнала да се запълва с речните наноси на двете реки Арахтос и Лурос. Постепенното покачване на морето през последните 10 000 години доведе до проникването на Йонийско море между нос Актио и град Превеза и наводняването на залива, придавайки му сегашната форма. Амбракийският залив прониква в голяма част от сушата, заемащ площ от приблизително 405 кв. км.
Основните създатели на огромната влажна зона на Амбракийския залив са двете големи реки, които се вливат в залива – Арахтос и Лурос. С вечното действие на своите води тези две реки допринасят за формирането на изключително сложна и уникална за гръцките стандарти влажна зона. Това е невероятно разнообразие от местообитания, които непрекъснато се редуват, разкривайки цялостна картина на рядка красота.
Амбракийският залив включва най-малко 20 непокътнати лагуни, брой, който не се среща никъде в Гърция. Общата им площ надхвърля 70 кв. км., докато повечето от тях са отделени от морето с коси (тесни наносни ивици земя). Наблюдавайки тези коси отдалеч, човек остава с впечатлението, че са съставени от пясък, но ако се наведе на земята, с изненада ще открие, че съставът им се състои от безброй черупки от миди.
В естествените отвори, които съществуват в тези коси, свързващи лагуните с морето, рибарите в продължение на много години са инсталирали така наречените „ивария“ или „дивария“. Те представляват специални конструкции с тръстика, които позволяват свободното влизане на рибите от морето, но не им позволява да се върнат обратно, в резултат на което попадат в капан.
