ЕЗЕРО ПАМВОТИДА – НИСАКИ (ЯНИНСКО ЕЗЕРО – ЯНИНСКИ ОСТРОВ)
Памвотис (означава „даваща храна на всичко“) е древното име на така възпяваното Янинско езеро, което краси град Йоанина с рядката си красота. С богато историческо минало, изпъстрено с вековни легенди и предания, Янинското езеро придава особен чар на всеки посетител. Със своите около седем милиона години съществуване, то се смята за едно от най-старите езера в света и второто най-старо в Европа след Охридското езеро.
Дължината на езерото достига 7,5 км, максималната ширина е 5 км, дълбочината му е 11 м, а общата му площ е 23 кв. км. Това е чувствителна екосистема и принадлежи към Европейската мрежа от защитени територии „Натура 2000“. На север се издига планината Мицикели, която се отразява във водите му, а от южната му страна се виждат източните склонове на планина Томарос. Образува се от водите на три основни извора (Драбандовас, Сенденико и Крия), които извират от подножието на Мицикели. Езерото на легендите и традициите е свързано с историята на Кира Фросини, красивата благородничка от Йоанина, която е била удавена във водите му, заедно с 16 други жени, от Али паша, друга легендарна фигура на Йоанина, през януари 1801 г. Сутрин, когато мъглата крие красотата на езерото, се създава меланхолична, но винаги впечатляваща сцена! Бреговете на езерото са покрити с гъсти тръстикови масиви, а растителността включва върби, тополи, явори, чинари, както и влажни ливади, които приютяват много видове птици. Орнитофауната на района включва повече от 170 вида. Езерото е дом на 9 вида земноводни, 24 вида влечуги и 24 вида риби, като най-известните са змиорките, шаранът, белият амур и сомът.
На северозападната част на Памвотида се намира красивият Янински остров, наречен „Нисаки“ („Островче“), един от малкото обитаеми езерни острови в Европа, който освен всичко останало няма официално име! За повечето това е „Островът на езерото“ или „Островът на Кира Фросини“. Това е малко природно чудо с невероятна красота и историческо значение. Островът е свързан с живота и смъртта на Али паша. Селището на острова, в което постоянно живеят около 210 жители, предимно рибари, е изградено според местната епирска архитектура с традиционни къщи, красиви градини и тесни калдъръмени улички. Според традицията първите обитатели са от Мани, Пелопонес, заселили се през 17-ти век, въпреки че организиран живот на острова съществува от византийския и след византийския период.
В западната част на острова има нежен бряг, а останалата част е скалиста, с впечатляващи скални образувания, които продължават във водата. Този малък рай някога е бил голям монашески център и днес поддържа седем манастира с голяма историческа стойност. Най-важният е Манастирът Филантропинон (Филантропински манастир). Стенописите от 16-ти век в манастира са най-забележителният набор от след византийски стенописи в Епир, като най-специалният е този, изобразяващ седемте мъдреци от древността. Манастирът Свети Пантелеймон става известен със събитията от 1822 г., когато султанските войски обсаждат и убиват Али паша. Днес, в южните килии на манастира се помещава Музеят на дореволюционната епоха.
Лодките свързват град Йоанина с остров „Нисаки“ с маршрути на всеки половин час от ранна сутрин до вечер, като хиляди хора го посещават всяка година.
