Epirus
Историята на Епир е древна и интересна. Започва още от ерата на палеолита, когато регионът за първи път е обитаван от Homo Sapiens (100 000 година преди Христа – 10 000 година преди Христа), за което свидетелстват находки, доказващи човешко присъствие в Кастрица – Янина, и в пещерата Аспрохалико – Превеза. Хората през този период са ловци събирачи и пастири и изграждат големи гробници, подобни на микенските, за да погребват своите водачи. Това е доказателство за родството между епирците от епохата на палеолита и неолита и микенците от по-късната бронзова епоха. През 1100-1000 година преди Христа в Епир се появяват трите негови основни племена – хаоните на северозапад, молосите в централната част и теспротите на юг. За разлика от другите гръцки племена, епирците живеят в малки селища. Техният регион има особено религиозно значение благодарение на Додонския оракул. Поради участието на молосите във войната между македонци и римляни Епир претърпява катастрофални последици.
Римляните разграбват изцяло региона, вследствие на което са му необходими цели 500 години, за да се възстанови. Със завладяването му от Рим регионът губи своята независимост и се превръща в римска провинция. Епир става част от Източната Римска империя (Византия) при разделянето на империята през 395 година след Христа. Когато през 1204 година Константинопол е превзет от кръстоносците а, Михаил I Дука Комнин превзема Епир и основава независимото деспотство на Епир със столица Арта. Въпреки редуването на управления и завоеватели поне градовете в Епир остават предимно с гръцко население.
Османският период е изключително болезнен за Епир, тъй като обработваемата земя се раздава на мюсюлмани и много епирци са принудени да напуснат региона, за да потърсят по-добър живот. Има обаче отделни райони по крайбрежието, които остават под венецианска власт до края на 15-и век, когато Епир е изцяло завладян от османците. От 17-и век много търговци от Янина, Мецово, Загори и други райони допринасят за духовното възстановяване на региона със своята благотворителна дейност, с изграждане на училища и библиотеки. Тъй като през 18-и век Османската империя постепенно запада, двама учредители на Филики Етерия подготвят почвата за освободителното въстание, в което епирците участват активно. След края на въстанието (1830 г.) Епир не влиза в границите на новосформираната гръцка държава, но приносът на епирските благодетели за укрепването на младата държава е особено значим. Берлинският договор от 1881 г. дава на Гърция района на Арта, а останалата част от Епир е окончателно присъединена към Гърция след Балканските войни. След Първата световна война Северен Епир е присъединен към Албания, а по време на окупацията през Втората световна война Епир е част от италианската окупационна зона, а по-късно, с капитулацията на Италия пред съюзниците (1943 г.), регионът става част от германската окупационна зона. След войната Епир е един от най-изостаналите в икономическо отношение райони на страната и много епирци заминават в чужбина, търсейки по-добро бъдеще.
Историята на Епир оставя след себе си важни находки, исторически и религиозни паметници с голямо археологическо и историческо значение. Всички исторически паметници в региона, като се започне от първите селища от античния период, античния театър на Додони и светилището на Додонския оракул, античния Никополис и Некромантиона, античния град Гитани и селището на молосите и се премине през византийския период с византийските крепости в Янина и Арта, църквите и манастирите, традиционните селища, каменните мостове и историческите места, на които се случват важни исторически събития, са с голяма историческа и културна стойност.
Но освен с историята си Епир е известен и със своите поети и писатели, възхваляващи неговата красота и минало, а също така и със своите благодетели, които с делата и даренията си допринасят по всякакъв начин за развитието на културата не само в Епир, но и в цяла Гърция, като същевременно подкрепят региона и неговите традиции.